Пътешествие от Москва до Владивосток с влак във вагон без купета

Ден 1: Местя се в нов дом

Късно през нощта e. Моят влак потегля в 0:39 ч от Ярославската гара в Москва. Моят нов дом е на втори перон. На първия вагон в зелено с китайски йероглифи е написано "Москва – Пекин". Останалите са сиви, а буквите на кирилица доказват, че единият от тях е моят: "Москва – Владивосток" – 9300 км, шест дни, девет часови зони.

Тези двуетажни влакове тръгват от Казанската гара в Москва към южната част на Русия: след по-малко от един ден ще пристигнете в Сочи, на Черно море. Снимка: Пеги Лозе

Вагонът ми без купета е препълнен. Всичките ми 53 нови съседи – във всеки вагон има по 54 места – седят тихо. Влакът потегля, градските светлини на Москва бавно изчезват.

След като кондукторът проверява билетите, всеки започва да си върши нещо свое. Някои хора прибират багажа си, един мъж дори ми помага да прибера куфара си зад моето легло. Други си оправят креватите и пробват как да стигнат до койките си, без да ритнат другите пътници. В края на вагона хора са се подредили на опашка. Там трябва да е тоалетната. Сега е време да се изпие чаша чай – винаги има топла вода от голям самовар близо до стаята на кондуктора.

И време за сън, понесена към страната на сънища от ритъма на колелата на влака...  трака-трак, трака-трак, трака-трак.

Ден 2: Събуждане някъде със слънцето

Първата ми сутрин в руски влак, не знам къде се намирам. Една възрастна дама до мен ме поздравява: "Доброе утро!". Навън слънцето блести, а ние преминаваме край малко село с цветни дървени къщи.

Между големите градове графикът е забързан. Освен редовните пътнически влакове има и много товарен трафик. Снимка: Пеги Лозе

Заприказваме се с по-млада жена, която седи срещу нас. Мария живее в Москва. Пътува за малък град в планината Урал, за да посети родителите си. Работи за компания за мебели, чете френски книги и обича Санкт Петербург и Москва. Мария обаче обича още повече Франция. Приятелят ѝ е от южната част на Франция и тя мечтае да се премести там, за да бъде с него.

Когато ѝ казвам, че пътувам до Сибир за зимата, тя ме пита какви дрехи си нося. "Ще Ви трябва "шуба" – кожено палто. След това започва да ми изнася лекция за различни кожени палта. Най-хубавите са от овча кожа, казва тя, и очевидно могат да се купят на прилична цена.

Наблюдаването на света продължава… В действителност колкото по- на изток пътувате, толкова по-високи стават брезите, които скриват гледката. Снимка: Пеги Лозе

Маша слиза от влака в Екатеринбург. Родителите ѝ я посрещат на перона. По-късно през зимата реших да си купя топло яке. Оцелях дори при -45°С! Поддържам контакт с Маша и на няколко пъти си общуваме по Skype. Тя вече е омъжена и се е преместила във Франция.

Ден 3: Нещо необичайно, което нарушава транссибирския порядък

Във всеки вагон има двама шафнери, те са предимно жени. Единият работи, докато другият спи. Сега, през деня, на смяна е жена на около 40 години с къса руса коса. Казва се Олга. Изглежда наистина строга и организирана. Пиенето и пушенето във вагона са забранени, затова ѝ се налага да смъмри няколко души по-назад. Справя се с лекота, очевидно знае какво върши. Когато отивам за още гореща вода за чай, тя ми задава обичайните въпроси: откъде съм, какво правя тук в Русия и защо по дяволите предпочитам влаковете? "Не виждаме много често туристи по нашите редовни влакове, обикновено те пътуват с луксозни влакове-хотели. А тези, които пътуват с нас, не говорят често руски", казва тя.

Сприятелете се с кондуктора! Пътуването ви ще бъде по-интересно и по-удобно. Снимка: Пеги Лозе

Следващата гара е Новосибирск, престоят е 10 минути. Влакът тръгва след малко, но все пак има време за кратка разходка по перона. Жени продават хляб, палачинки, вода, риба, горски плодове, шалове – всичко, от което се нуждаете, за да живеете в Русия.

Макар да няма свободно време, нашият "дневен кондуктор", Олга, слиза от влака и ме кани да отидем до гарата за сладолед. Чудя се дали ще се върнем, преди влакът да е потеглил. "Не се безпокойте, без мен няма да тръгне". Тя се обажда на колегата си, хваща ме за ръка и скачаме през железопътната линия, макар това да не е разрешено, до гарата. Купуваме си два "Пломбир"-а: традиционен ванилов сладолед, известен още от съветско време. Щом скачаме отново във влака, той потегля. Весело кратко пътешествие.

Ден 4: Нови лица, нови истории

Някъде насред Сибир – между Новосиб, както местните наричат "столицата на Сибир", и Иркутск, близо до езерото Байкал, почти всички мои съседи се сменят. В градчето Юрга голяма група млади хора, които скоро ще станат войници, влизат в нашия вагон. Те са тихи, може би се питат какво ще бъде в армия. Майките им им звънят по телефоните.

Тези типични чаши за чай са превъзходни за пътуване. Можете и да си ги купите като сувенири. Снимка: Пеги Лозе

В друг малък град се качват група мъже: те са по-възрастни, кожата им е кафява, но бледа. След известно време един от тях се обръща към мен и започва да флиртува. Когато му казвам, че съм от Германия, той е на път да се разгневи – направо не може да повярва. След това започва да размишлява с приятелите си за моята националност.

Тези мъже идват от север, където са работили някъде на петролно находище в полярния район около пет месеца. Сега могат да посетят семействата си на юг за два месеца и ми казват: "Знаете ли, не сме виждали жени от пет месеца, дори други хора освен нас самите". Скоро се отпускат, като младежите, които ще стават войници, и разопаковат пушена риба, чесън и хляб. Да не говорим за бирата и водката. Шафнерът няма да ги спре, ако се държат прилично.

Ден 5: Време е да вървим напред, време е за "Искам да съм свободен"

На сутринта минаваме край великолепното езеро Байкал. Само за няколко минути "Транссиб" се движи покрай бреговете му. Слънцето изгрява над водата. Иска ми се да дръпна аварийната спирачка, за да се насладя на гледката малко по-дълго.

Утро на езерото Байкал. Насладете се на най-славните 30 минути от шестдневното транссибирско пътешествие. Снимка: Пеги Лозе

Един по един работниците от севера слизат от влака, а войниците, всички заедно, напускат, когато стигаме Чита. Все повече и повече свободно пространство, което наистина силно желаете в този момент. Макар че може да се слиза от влака всеки ден за малки разходки, наистина жадувам за пространство, а същото важи и за моите крака и ръце, кости и мускули.  

До мен седи нова пътничка, тя също се казва Олга. Някога е играла волейбол. Претърпяла обаче операция и сега вече не може да играе. Отива на ваканция със семейството си край Хабаровск – в не толкова Далечния Изток. В отделение за четирима души тя е сама.

Ден 6: Сбогом, мой нов дом с брези, слънце и колела

Всеки ден прекосяваме поне една часова зона. Всеки ден виждаме стотици хиляди брези и вече сме свикнали с шумния ритъм на колелата на влака. А сега? Сега трябва отново да се местим.

Истински уникалното нещо, когато пътувате с влакове за далечни разстояния в Русия, е, че живеете с абсолютно непознати хора в едно подобие на голяма, дълга къща. За кратко време те са нещо като ваше семейство. И макар че могат да ви кажат всичко, защото едва ли ще се срещнете отново, често те казват наистина ВСИЧКО. За семейството си, за вижданията си за политиката и света, за любовта, смъртта и вярата. Бъдете подготвени и разкрепостени – и се наслаждавайте на пътуването!

Транссиб: железният пояс на Русия и рекордьорът от книгата на Гинес