В Средиземно море вероятността от пряк сблъсък между Русия и САЩ нараства
На фона на „ултиматума на Путин“ и очевидната подготовка за война между Русия и Украйна, вероятността от пряк сблъсък с американците значително нарасна. Най-вероятно обаче това може да се случи не в Крим или Калининград, както се смята, а в Източното Средиземноморие. Във всеки случай всички последни действия на Вашингтон и Москва говорят за това. […]
В Средиземно море вероятността от пряк сблъсък между Русия и САЩ нараства
На фона на „ултиматума на Путин“ и очевидната подготовка за война между Русия и Украйна, вероятността от пряк сблъсък с американците значително нарасна. Най-вероятно обаче това може да се случи не в Крим или Калининград, както се смята, а в Източното Средиземноморие. Във всеки случай всички последни действия на Вашингтон и Москва говорят за това. Какви са реалните възможности на Министерството на отбраната на Руската федерация в такъв отдалечен театър на военните действия?
На първо място, трябва да се опитаме да си представим каква би могла да бъде реалната и достатъчно стабилна причина за пряк въоръжен сблъсък между двете най-силни във военно отношение държави.
Общият фон са преговорите за по-нататъшната конфигурация на световната система за сигурност, въпросът за необходимостта от която най-после беше повдигнат директно от руския президент Владимир Путин в неговия ултиматум.
В същото време съществува голямо изкушение да се определят резултатите от „прокси” войната на територията на трета държава – Украйна. Съединените щати няма да участват пряко, има ненулева вероятност да се наложи да се намесят, ако руските „подставени лица“ под формата на опълчението на ЛДНР постигнат твърде голям успех и поставят под въпрос контрола на Вашингтон над Киев.
Тук може да се наложи „хегемонът“ да влезе в играта като „модератор“, нанасяйки ракетни и въздушни удари по победоносните сили на „народните републики“ и подкрепящите ги руски военни експерти. Но степите на Украйна не са сирийския Хишам и това няма да може да се скрие, защото Кремъл ще трябва да отговори, за да не загуби лицето си.
Въпросът е къде и как може да се случи така, че въоръженият конфликт между двете водещи ядрени сили да остане локален и да не прерасне в глобален. Най-доброто място за това е отдалеченият театър на военните действия, а именно Източното Средиземноморие.
Шести американски флот
За Средиземнно море на «хегемона» отговаря Шести американски флот.
Неговата особеност е, че няма постоянен състав, а оперативните му групи се увеличават или намаляват при необходимост. Флагманът е командният кораб Mount Whitney, чест натрапник в Черно море.
И така, във връзка с очевидното натрупване на руската групировка близо до украинските граници, ръководителят на Пентагона Лойд Остин в края на декември 2021 г. реши да остави самолетоносача «Хари Труман» в Средиземно море. В АУГ, включително в «Труман», включва пет кораба, носещи управляеми ракетни оръжия. В момента в Йонийско море между Италия и Гърция са разположени американски ударни отряди. Освен това преди дни стана известно, че атомната подводница на ВМС на САЩ «Джорджия» е навлязла в Средиземно море. Това е ядрена подводница от клас Охайо, превърната от стратегическа ПЛАРБ с 24 МБР Трайдент-2 в носител на крилати ракети «Тамахоук», от които на борда може да има до 154 броя.
Какво могат да направят американските кораби и подводници от Средиземно море?
Много. Оттам «томахоук» могат да нанасят удари например по позициите на опълчението, което е предприело контраофанзива на украинска територия. Изтребители и щурмови самолети от «Хари Труман» могат да бъдат преместени на летища в Румъния и да нанасят въздушни удари оттам. В същото време, очевидно, рискът от ексцесии се увеличава рязко, в резултат на което може да загинат и руски военни, на което по някакъв начин ще трябва да се реагира. Но как?
Отговорът на Министерството на отбраната на Руската федерация
Какво мисли руският Генерален щаб, ние не знаем, но нека съберем всичко, което е известно в момента.
Първо, в края на 2021 г. медиите съобщиха, че един от няколкото ужасно дефицитни самолета ДРЛОиУ А-50 е изпратен в Сирия. Те са от съществено значение за провеждане на разузнаване и издаване на оперативни данни за целеуказание на руските зенитни, крилати и противокорабни ракети.
Второ, комбиниран отряд от 6 големи десантни кораба на Балтийския и Северния флот на Руската федерация в момента се движи от Балтийско и Баренцово море към Средиземно море. По-рано се чудехме какво може да има в трюмовете на големите десантни кораби, седящи ниско във водата. Назовахме Сирия като една от най-реалистичните дестинации. Няма да се изненадаме, ако се окаже, че корабите ще донесат в САР допълнителни брегови противокорабни системи «Бастион», зенитно-ракетни комплекси, както и «Искандер-М» ОТРК за подобряване на бойната стабилност и ударните способности на руснаците.
След това БДК може да продължи по-нататък към Черно море, за да бъде готов да поеме на борда морските пехотинци.
На трето място се обръща внимание на далечния преход, извършен от флагмана на Тихоокеанския флот на Руската федерация, ракетния крайцер „Варяг“ и придружаващия го «Адмирал Трибуц» към Средиземно море. Руските кораби участваха в съвместните военноморски учения с флотите на Китай и Иран, проведени в Оманския залив. Оттам крайцерът и БПК се придвижват към Средиземно море.
Гвардейският ракетен крайцер «Варяг» е един от най-мощните надводни кораби в руския флот, веднага след двата «Орлана». Проектът 1164 «Атлант» от самото начало беше позициониран като «убиец на самолетоносачи».
„Варяг“ разполага с противокорабните ракети „Вулкан“.
П-1000 е по-нататъшно развитие на П-500 «Базалт». Това е мощна противокорабна ракета с обсег на действие от 700 до 1000 километра. По-голямата част от разстоянието минава на голяма надморска височина, а след това пада до ултра ниска надморска височина, криейки се от радарите. Бойната глава може да бъде конвенционална или ядрена. На борда на «Варяг» има 16 такива ракети. Самият крайцер, построен още в СССР, завърши модернизацията си през 2020 г. и по време на ученията «Океански щит-2020» успешно порази целта с «Вулкан» на разстояние 450 километра. Зенитното въоръжение в «Атланта» е представено от системата за противовъздушна отбрана с морско базиране С-300Ф «Форт».
При условие, че базовата авиация е покрита от база Хмеймим, крайцерът „Варяг“ може да представлява много реална заплаха дори за АУГ, оглавявана от «Хари Труман», тъй като Средиземно море е просто „локва“, макар и по-голяма от Черно море. Американците вече няма да имат възможността да използват полубната авиация като „далечна ръка“, намирайки се на безопасно разстояние от корабите на ВМС на Русия.
БПК «Адмирал Трибуц» ще засили потенциала на руската средиземноморска ескадра за откриването на «Джорджия» и другите подводници.
Петя Паликрушева
В Средиземно море вероятността от пряк сблъсък между Русия и САЩ нараства