В болгарской Софии учреждена униатская епархия
Источник
Фотографии - Виктор Кожухаров
Епископ Христо Пройков
Христо Николов Пройков е роден на 11 март 1946 г. в София. Поради политическия режим духовното си образование и подготовка получава в България. На 6 септември 1970 г. е ръкоположен за дякон от епископ Кирил Куртев. На 23 май 1971 г. е ръкоположен за свещеник от епископ Методий Стратиев. През 1980 - 1982 г. специализира каноническо право в Григорианския университет в Рим. От 1982 г. е енорийски свещеник в катедрален храм „Успение Богородично” – София. През декември 1991 г. възобновява издаването на вестник „Истина - Veritas” – продължител на вестник „Истина”. На 18 декември 1993 г. е номиниран за помощник епископ на Католическа апостолическа екзархия и титулярен епископ на Бриула. На 6 януари 1994 г. е ръкоположен за епископ в патриаршеската базилика „Свети Петър” в Рим от папа Йоан Павел ІІ. Ръководи Католическата апостолическа екзархия от 5 септември 1995 г., заемайки поста от монс. Методи Стратиев. Понастоящем е председател на Епископската конференция на Католическата църква в България. В Епископската конференция е председател на комисиите: за духовенството; за католическото възпитание и званията; за пастирската грижа над емигрантите и пътуващите; за пастирската служба над здравната служба.
История на Апостолическата екзархия
През декември 1860 г., папа Пий IX приема Декларацията за присъединяване на група българи към Католическата църква. За предстоятел на новата католическа общност е избран архимандрит Йосиф Соколски, който е ръкоположен от папата в сан архиепископ, в Рим през 1861 г. Султанът признава съединените с Рим българи и тяхната община. След завръщането си, от Цариград архиепископ Йосиф Соколски е отвлечен и заточен в Киев, където умира. За негов приемник е избран Рафаил Попов. Междувременно папа Пий IX насърчава монаси от обществата на Успенците и Възкресенците да изпратят свои братя в Константинопол и Тракия. След смъртта на епископ Рафаил Попов за управляващ Католическата църква от източен обред е назначен епископ Нил Изворов, който представлява интересите на българските католици пред турските власти.
През 1883 г., с декрет от Рим Конгрегацията за разпространение на вярата издига два викариата - за Тракия и Македония, със съответните епископи - Михаил Петков и Лазар Младенов. По време на Първата световна война и след нея много от верните на тези епархии са принудени да се преселят в България.
През 1925 г., папа Пий XI решава да назначи апостолически визитатор на Светия престол в България и изпраша монс. Анджело Ронкали.
Бъдещият папа Йоан ХХIII от 1925 г. до 1934 г. е апостолически делегат в България с мисията, поверена му от папата, да организира живота на Католическата църква от източен обред. С негово съдействие, през 1926 г., Рим създава Католическата апостолическа екзархия със седалище София. На 31 юли същата година, за първи апостолически екзарх е назначен епископ Кирил Куртев.
За един период от време тази длъжност е изпълнявана от епископ Йоан Гаруфалов, а след неговата смърт отново е назначен епископ Кирил Куртев. Същият период е белязан с преследването на Католическата църква в България от комунистическия режим и почти всички свещеници преминават през затворите. След смъртта на Кирил Куртев е назначен архиепископ Методий Cтpaтиев.
В момента Католическата апоcтoлическа екзархия има около 20 енории в цялата страна обслужвани от 18 свещеници. В нея работят монашеските общества на отците Успенци, Възкресенци, Салезиани, Кармилити и монахините-сестри Кармилитки, Евхаристинки, Облатки. Работят и съвременни общности на богопосветен живот – като Фоколарини от Марииното дело, терциари на стари ордени като Доминиканския.
Источник