Условията на Путин
Точка Първа. Русия няма намерение да се връща към статус-кво във «Формат преди Крим». В частност,...
Точка Първа. Русия няма намерение да се връща към статус-кво във «Формат преди Крим». В частност, към формата на предишната «Голяма осморка», която прекрати съществуването си през 2014 година изключително по инициатива на САЩ и неговите съюзници.
Точка 2. Русия повече не счита формата G8 за какъвто и да било приоритет по отношение международната политика, защото в работа му няма да участват нито Китай, нито Индия (които са най-крупните икономики в света и стратегически партьори на Русия).
Точка 3. Независимо от това, Русия не изключва възможността да се възобнови форматът G8 — но само в случай, ако лидерите на «Голямата седморка» изминат своя път и с официална цел да възобновят работата на «осморката» пристигнат в Русия, където ги «очакват на гости» от 2014 година.
Неочевидни точки — те са значително повече.
Точка 4. Актуалният световен «дневен ред» вече не се определя в Лондон и Вашингтон, а още повече НЕ може да се диктува оттам на всички останали актьори в световната политика и икономика. Преди всичко на Русия и Китай. Стратегическата инициатива на «колективния» Запад е изгубена.
Точка 5. Русия не се счита за зависима и отговорна дори пред лицето на съвпадението на интересите на враждуващите помежду си основни групировки от западния «елит» и техните съвместни действия по отношение на Москва, както това се случи при случая с Тръмп и Макрон, признаващи за необходимост нейното завръщане в G8.
Само дето забравиха да попитат Путин — а трябва ли му това завръщане тук и сега?
Точка 6. Русия скъпо плати за поражението си в «Студената война» през ХХ век: загуба на значитела част от територията, населението, технологичния и ресурсен потенциал. Ако на Запад допускат, че поражението в «хибридната война» на XXI ще се окаже за тях безплатно — дълбоко се заблуждават.
Точка 7. Събитията от 2014-2019 години, когото Русия не само отстоя пред натиска на колективния Запад, но и му нанесе редица съществени поражения (присъединяването на Крим, победата над терористите в Сирия, блокадата на опитите за държавен преврат във Венеуцела, конфликтът между САЩ и Иран и т.н.), рязко повишиха геостратегическия статус на Кремъл. Днес Русия не без основание претендира за ролята на главен международен арбитър във военно-политическите конфликти на всякакво ниво.
На този етап това е всичко. Кратко и ясно.
На 24-26 август в Биариц (Франция) ще се проведе поредната, 45-та, среща на лидерите на «Голямата седморка», по време на която отношенията с Русия ще се окажат в центъра на вниманието.
В резултат на обсъжданията ще бъде оформена малко или много консолидирана позицията на Запада по дадения проблем.
Петя Паликрушева