„Глобална Британия“ се превръща в химера
Лозунгът за „Глобална Британия“ като че ли все повече се превръща в химера, която дори Борис Джонсън не може да обясни и да подплати реално с „визията“ си за милиарди за отбрана и орязване на дипломатически милиарди за създаване и поддържане на влияние. Новината от седмицата, че правителството намалява помощите за чужбина, идва като потвърждение на твърденията на […]
„Глобална Британия“ се превръща в химера
Лозунгът за „Глобална Британия“ като че ли все повече се превръща в химера, която дори Борис Джонсън не може да обясни и да подплати реално с „визията“ си за милиарди за отбрана и орязване на дипломатически милиарди за създаване и поддържане на влияние. Новината от седмицата, че правителството намалява помощите за чужбина, идва като потвърждение на твърденията на онези, които смятат, че Обединеното кралство губи все повече влияние на международната сцена.
Решението за орязване на помощите за чужбина, смятани като важен инструмент за британско влияние по света, породи вълна от негодувание. Бюджетът за тези помощи съставлява само 0,7 процента от брутния вътрешен продукт. Сега този процент е сведен до 0,5. При това положение мнозина сигурно трудно си обясняват защо се вдига този вой. Стигна се дори до оставка на заместник-министър във външно министерство, който пряко борави с тези помощи.
Важността на тези помощи разясни пред БНР доктор Джонатан Къркъп, преподавател по политология в университета в Кардиф:
„Мисля, че тази помощ е важна за Уестминстър, за политиците в Лондон. Те разбират, особено сега, с излизането на Великобритания от ЕС, че Брекзит намалява влиянието ѝ.
Помощите за чужбина са важна част от така наречената „мека сила“ или „мека дипломация“ на Великобритания, или иначе казано, използването на икономическо или културно влияние в международните отношения.
Тази помощ е част от международната стратегия да бъдем в челото на нациите, предоставящи международна помощ… Развяването на Юниън джак, на британското знаме, предоставяйки тази помощ, е важна част от стратегията във външната политика“.
Анкета показва, че около 60 процента от населението подкрепят решението за орязване на бюджета за чуждестранната помощ, някои дори искат по-големи съкращения през следващата година, за да се пренасочат средства за справяне с кризата.
В същото време обаче се отпускат повече пари от бюджета за разходи във военната сфера. Както писа „Гардиън“ — повече пари за военни разходи няма да направят Великобритания по-сигурна, но даването на помощи в чужбина могат да го постигнат.
„Великобритания тежи на своето място в света като постоянен член на Съвета за сигурност. Много важна част от либералната демокрация обаче е да показваме чрез помощта в чужбина кои сме ние и какво е нашето място на международната сцена.
Отговорът на въпроса по-скоро е, че управляващата Консервативна партия е най-общо казано националистическа и популистка. В този смисъл наистина ме изненадва, че съкращава бюджета за помощ в чужбина, който е сравнително малка част от брутния вътрешен продукт. За мен това е по-скоро политическа декларация…
Трудно е да се каже какви ще са последиците в контекста на Брекзит и случващото се в Америка. Решението е по-скоро в съзвучие с консерваторите у дома. Дори и със средства под 0,7 процента от брутния вътрешен продукт Обединеното кралство ще продължава да бъде един от най-големите донори на международна помощ“.
Харченето повече за отбрана и по-малко за дипломация не е ли в пълно противоречие с визията на Борис Джонсън за „Глобална Британия“?
„Мисля, че Борис Джонсън и реториката му са едната страна на проблема. Той се опитва да се представя като Чърчил, възседнал международната сцена. Ако разглеждаме международната помощ и военните разходи, то решенията са насочени към вътрешната публика, към твърдата база привърженици на консерваторите. А това е доста изненадващо за мен, като се има предвид, че в проучванията на общественото мнение консерваторите водят много на Лейбъристката партия. Не мисля, че има политическа необходимост да се харчат повече пари за военни нужди. Мисля, че голяма част от реториката на Борис Джонсън за „Глобална Британия“ е в посока къде е мястото на Великобритания в този свят. Ние преживяваме нещо като преход и докато не уредим сделката по Брекзит, Великобритания не може да определи мястото и влиянието си в света спрямо Европа, Америка и останалите играчи“.
Споменахте Уинстън Чърчил. Някои кръгове в редиците на торите наистина сравняват Джонсън с Чърчил. А пък ние помним как Борис Джонсън заяви гръмко пред големия червен автобус по време на кампанията в референдума за Брекзит: „Уинстън Чърчил щеше да се присъедини към мен на този боен автобус!“. За историците обаче Чърчил е бил проевропейски настроен политик.
„Тук отново става дума за това как британците гледат на себе си като островна нация. Прав сте, Чърчил е интернационалист. Той бе част от идеята Европа да се обедини, да развива трансатлантическите отношения със Съединените щати, както и за обединяването с бившите колонии в Общността на нациите. Но в случая с Джонсън наистина става дума за перифразиране на прословутите думи на Чърчил:
„Изправен съм сам срещу този мрачен континент“.
Мисля обаче, че Борис Джонсън няма шанса като премиер да остави следа във външната политика, защото трябваше да се занимава с преговорите по Брекзит, а след това с Covid. Така че международният аспект на неговата политика просто бе напълно загърбен. Какво ли щеше да се случи в Америка, ако Тръмп беше преизбран? Ето защо не бих се изненадал, ако последва доста голяма промяна в идеята за „Глобална Британия“ по средата на следващата година, когато Великобритания е домакин на срещата на Г-7 и след това на конференцията за климатичните промени в Глазгоу. Това ще даде възможност на Борис Джонсън да съживи идеята за „Глобална Британия“.
Несъмнено Борис Джонсън има проблеми на много фронтове. Струва ми, че три от тях са основните, но да започнем с първия — Брекзит. Пак ще трябва да задам въпроса за един милион паунда, ако бяхме в предаването „Стани богат“ — кой е най-вероятният сценарий за Брекзит?
„Да, ако знаех отговора, щях да съм много богат. Предполагам, че след всичко, което се случи в Америка, с Covid, с икономическата цена от последиците от пандемията, шансовете за някаква сделка всъщност се увеличиха. Да не забравяме, че преговарящите дори нямаха възможност за преговори лице в лице. Всичко става чрез видеовръзка.
Смятам, че всички тези различни фактори са в подкрепа на очакванията, че ще има някаква сделка. Въпросът за Брекзит е какво означава сделка. Когато бе взето решението за излизане от ЕС през 2016 годиниq никой не каза какво означава Брекзит и досега не сме напълно сигурни какво означава новата сделка за Брекзит за международната търговия, за движението на стоките и услугите. Изглежда има сериозни пречки, чието решаване е голям проблем. Очаквам обаче да се стигне до нещо, което може да бъде наречено „сделка“, която да бъде одобрена в парламента и да се превърне в истинско споразумение|.
Вторият проблем е възраждането на шотландския национализъм, което е заплаха за териториалната цялост на Обединеното кралство.
„Това е добра отправна точка, говорим за Борис Джонсън и Уинстън Чърчил и отстояването на Обединеното кралство и възстановяването на величието на Британия. Но възходът на Шотландската национална партия и потенциалното разцепване на кралството са реалности.
Много хора в политиката и политолози всъщност смятат, че Шотландия ще напусне съюза през следващите 5-10 години. Въпросът е дали това ще стане, докато Борис Джонсън е премиер. „Технически“ това е трудна материя и аз не виждам Джонсън като премиер да се справи. Та кой премиер би искал в биографията му да пише: „Сложил край на Обединеното кралство“.
Подобни проблеми има и в Северна Ирландия. Кабинетът на Борис Джонсън е слаб. Там няма много изявени имена и личности, които да му помогнат. Той на практика е сам. А напоследък се натрупаха неща, които разклащат устоите му. Джонсън трябва да се справя с Covid, с Брекзит, с вътрешни проблеми с вътрешния министър Прити Пател, с напускането на Доминик Къмингс. Това не е добра година за Борси Джонсън.
И трето, което не можем да избегнем в този момент. Пандемията. Англия излиза на 2 декември от локдаун, но се връщат локалните карантини, като почти цялата страна ще бъде поставена в по-високи степени на карантина. Може ли да се каже, че политиката на Борис Джонсън сработи?
„Мисля, че по време на криза е важно да има последователност и да се оправят прости послания. Мисля, че проблемът, който имаше британското правителство в този период бе, че бе прекалено наивно по отношение на силата на институциите в самоуправляващите се Шотландия, Северна Ирландия и Уелс. Министрите не разбраха правилно, че местните органи имат властта да налагат техни локдауни.
Те не разбраха правилно и засилващото се недоволство в райони на север в Англия — в Манчестър и Ливърпул. Мисля, че подходът с карантините на степени не е правилен, защото все някой ще бъде в по-висока степен и ще бъде ограничаван чак до Коледа. Политически това е трудно обосновано. Не помага, когато постоянно имаме политически битки.
Не е добра политика, когато умират хора да водиш политически битки с кмета на Манчестър, с лидерите на Шотландия и Уелс. Не знам какво трябва да се направи по-добре, но до момента нещата не изглеждат добре“.
Репортаж на Веселин Паунов за предаването „Събота 150“