Америка днес: Класов деспотизъм на управляващата класа, победа на «дълбоката държава» и улични боеве

Автор: Джон Уайтхед Невидим, безшумен, губителен преврат на «дълбоката държава» „Вие имате толкова пламенна, страстна, евангелска вяра в тази страна … защо, за Бога, не вярвате в системата на управление, която сте готови да защитите с такава вманиаченост? Искате да защитите Съединените американски щати и след това да ги защитите с инструментите, които ви предоставят […]

Америка днес: Класов деспотизъм на управляващата класа, победа на «дълбоката държава» и улични боеве

Автор: Джон Уайтхед

Невидим, безшумен, губителен преврат на «дълбоката държава»

„Вие имате толкова пламенна, страстна, евангелска вяра в тази страна … защо, за Бога, не вярвате в системата на управление, която сте готови да защитите с такава вманиаченост? Искате да защитите Съединените американски щати и след това да ги защитите с инструментите, които ви предоставят — с тяхната конституция. Искате мандат, генерале, от урната. Не го крадете след полунощ, когато страната се е обърнала с гръб.» — Седем дни през май (1964)

Няма никакви съмнения, че държавният преврат беше успешен.

Но настоящият преврат беше не опитът на 6 януари от страна на т.нар. «въстаници» да отменят резултатите от изборите.

Тези, които реагираха на призива на Тръмп да тръгнат на марш срещу Капитолия, бяха просто жертвите, с които обществото беше манипулирано.

Целта беше да се създаде идеална криза, за да може «дълбоката държава» — известна още като «военно-промишленият комплекс», като «техно-корпоративната държава», като «държавата на следенето» — да нападне и завземе контрола.

Времето, за което бе взет контролът, беше минимално. Столицата на страната бе поставена в режим на военна изолация, ограничиха се онлайн форумите за комуникация и лицата, които имат «подривни» или нежелани възгледи, те бяха идентифицирани, проучени, посрамени и/или превърнати внезапно в измамнически нищожества.

Но този нов ред се появи не в тази прословута седмица или в този месец.

И дори не тази година.

Всъщност, истинският преврат се случи, когато американското правителство на «народа, с волята на народа и за народа» беше свалено от движимите от жажадата за печалба, от милитаристите, от техно-корпоративната държава, които са в сговор с правителството на «богатите, с волята на елита в интерес на корпорациите».

Ние затъвахме в това блато в продължение вече на десетки години.

Започвайки от Франклин Д. Рузвелт, всеки следващ президент бе купен и заставен на танцува по свирката на «дълбоката държава».

Но се появи Тръмп — кандидатът, заклел се да пресуши блатото във Вашингтон.

Но заедно с това, за да се сложи край на корупцията, Тръмп подготви почвата за лобистите, корпорациите, военно-промишления комплекс и «дълбоката държава», за да пируват на трупа на умиращата американска република.

Джо Байдън няма да бъде изключение: неговата работа е да запази на власт «дълбоката държава».

Ако се дистанцирате от респекта, който изпитвате към елита в САЩ, ще откриете, че под властовите им костюми всички те са еднакви.

Следете парите. Те винаги посочват пътя.

Както отбелязва Бертръм Гром в книгатаа си»Дружелюбният фашизъм: новото лице на властта в Америка», «сега злото има по-дружелюбно лице, отколкото когато и да било в американската история».

През 1980 г. Грос предсказа бъдещето, в което той видя, че: «…новият деспотизъм бавно пълзи из Америка. Безликите олигарси заемат командните постове в корпоративно-правителствения комплекс, който бавно еволюира в продължение на много десетилетия.

Стремейки се да разширят своите пълномощия и привилегии, те искат другите да страдат от целенасочените или непреднамерените последствия от тяхната институционална или лична алност.

За американците тези последствия включват хронична инфлация, възобновяваща се рецесия, открита и скрита безработица, отравяне на въздуха, водата, почвата и, което е най-важното — подриване на нашата конституция.

В по-широк смисъл последствията включват широкомащабна намеса в международната политика чрез икономически манипулации, секретни действия или военно нахлуване…».

Този невидим, ползящ, безшумен преврат, който предстаза Грос, представлява същата опасност, която сценаристът Род Серлинг предвиди в политическия си филм-трилър от 1964 г. «Седем дена през май» — ясно предупреждение за необходимостта да се предпазваме от военното положение, опаковано като благонамерена грижа за безопасността на страната.

Много невероятно е, че почти 60 години след това ние се оказваме заложници на същото правителство, което се ръководи по-скоро от военната доктрина и корпоративната алчност, отколкото от върховенството на закона, скрепено в конституцията.

Всъщност, още веднъж доказвайки, че фактът и сценарият не се различават един от друг, днешните събития биха могли да бъдат взети направо от филма «Седем дена през май».

Сюжетът е прост

В разгара на студената война непопулярният президент на САЩ подписва важен договор за ядрено разоръжаване със СССР. Твърдейки, че договорът представлява неприемлива заплаха за сигурността на САЩ и бидейки уверен в това, че той знае, че най-добър за страната е генерал Джеймс Метун Скот (Бърт Ланкастър играе ролята му), главата на Обединения комитет на началник щабовете и кандидат за президент планира военно завземане на властта в страната.

Когато помощникът на ген. Скот, полковник Кейси (Кърк Дъглас), разкрива планирания военен преврат, той отива при президента с информацията. Надпреварата за власт в правителството на САЩ започва…

Излишно е да се споменава, че ако «на големия екран» военният преврат бе ликвидиран, а за броени часове републиката бе спасена, то в реалния живот сюжетът се развърта и разширява в продължение вече на половин век.

Ние губехме нашите свободи постепено и много дълго.

Това ни беше продадено в името на националната сигурност и глобалния свят, които се поддържат с помощта на военно положение, маскирано чрез закони и ред, и се обезпечава от постоянната армия и военизираната полиция.

Политическият елит е пълен с решимост да съхрани своята мощ на всяка цена.

Но ние от известно врерме се намираме в тази стремително низходяща траектория.

Въпросът вече не е в това, ще тръгне ли военно-промишленият комплекс на лов за властта на САЩ и ще я завземе ли.

Сделката вече е налице.

Но военното положение под маската на националната сигурност — това е само неголяма част от голямата лъжа, която, както ни заставиха да вярваме, е осъществима в името на собственото ни благо.

Как да заставиш нацията послушно да одобри полицейската държава?

Как да убедиш населението да одобри металотърсачи и обиски чрез опипвания в училищата, преглед на чанти на гарите, танкове и военно въоръжение, използвано от полицията дори в малките градове, камери за наблюдение на светофарите, полицейски претърсвания на пътищата, необосновани анализи на кръвта на КПП за установяване уж на нетрезви шофьори, сканиране на цялото тяло на летищата…?

Опитайте се да вмъкнете всичко това в прав тест в глътката на народните маси — и вие можете да получите въстание.

Вместо това населението постоянно се бомбардира с предупреждения, украсени с различни цветове, тероризират го със стрелби и заплахи за взривяване на търговски центрове, училища и спортни арени, занижават чувствителността им с помощта на постоянно полицейско насилие и му продават целия този пакет като инструмент за постигане на интересите уж на народа.

Показателна е военната окупация на столицата от 25 000 военни в рамките на т.нар. «мирно» предаване на властта от една администрация на друга.

Това не е езикът на свободен народ. 

Това е езикът на силата.

Не може да се каже, че не са ни предупреждавали.

Още през 2008 г. в отчета на Военния колеж на Армията се казва, че «широкомащабното гражданско насилие вътре в САЩ ще принуди отбранителното ведомство в краен случай да преориентира приоритетите в защита на базовия вътрешен ред и сигурността на хората».

По-нататък в 44-страничния точет се съдържа предупреждението, че потенциалните причини за подобни граждански безредици могат да включат още една терористична атака, «непредвиден икономически колапс, загуба на функциониращия политически и правов ред, целенасочена вътрешна съпротива или метеж, извънредна ситуация в цялата страна в сферата на общественото здравеопазване, а също катастрофални природни и антропогенни катастрофи».

През 2009 г. се появиха доклади на министерството на вътрешната сигурност, в което десни и леви активисти, а също ветерани от въоръжените сили бяха наречени «екстремисти» (също и «терористи»). 

В тези доклади имаше призиви към правителството тези лица да бъдат подложени на пълномащабно наблюдение още преди извършването от тях на каквото и да било «престъпление».

Почти десет години след това, похарчвайки милиарди в борбата с тероризма, министерството на вътрешната сигурност стигна до извода, че по-сериознан заплаха е не ИДИЛ, а «вътрешният екстремизъм».

В същото време полицията се превърна в продължение на въоръжените сили, а самата страна — в  бойно поле.

Така изглежда необявеното военно положение, когато могат да ви арестуват, да ви ударят с електрошоков пистолет, да стрелят по вас, да ви подложат на гавра, а в някои случаи просто да ви убият за неизпълнение на заповедите на правителствения агент за недостатъчно бързо подчинение.

Това се случва не само в централните градски райони, където цари престъпност.

Това се случва в цялата страна.

А имаме и правителство, което постоянно натрупва арсенала на бойно оръжие за използването му вътре в страната, а и снабдява и обучава свои «войски» за война.

Дори в държавните учреждения, изпълняващи главно административни функции, такива като Управлението по санитарен надзор за качеството на храните и лекарствата, Департаментът по делата на ветераните в Смитсъновия университет, носят бронирани жилетки, защитни шлемове и щитове, имат артилерейски установки, огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Фактически понастоящем се счита, че 120 000 въоръжени федерални агенти с подобно оръжие, притежават пълномощията да извършват арести.

Технологичният сектор влезе в сговор с правителството, за да създаде Големия Брат, който ще бъде всезнаещ, всевиждащ и неотвратим.

Вие трябва да се безпокоите не само за дроновете и междуведомствените центрове за обмен на информация…

Те следят черните кутии на вашите автомобили, вашият мобилен телефон, умните устройства във вашия дом, банковите ви карти, акаунтите ви в социалните мрежи…, дори електронните книги, които четете.

Така че, виждате ли, 6 януари и неговите последствия предоставиха на правителството и неговите корпоративни технократи прекрасен повод да демонстрират цялата си сила, която те така усърдно натрупваха в продължение на много години.

Обърнете внимание: под «правителство» нямам предвид крайно политизираната двупартийна бюрокрация на републиканците и демократите.

Имам предвид «правителството» с голяма буква «П», окопало се в «дълбоката държава», върху което изборите не влияят, върху тях на влияят популистките движения и което е поставило себе извън досегаемостта на закона.

Имам предвид корпоративната, милитаризирана, окопала се бюрокрация, която е напълно функционална и окомплектована от неизбираеми длъжностни лица, които, всъщност, управляват страната и поръчват музиката във Вашингтон — независимо от това кой стои в Белия дом.

Това е скритото лице на онова правителство, което не уважава свободата на своите  граждани.

Гответе се.

Те подготвят нещо, което е далече от общественото внимание, а това не предвещава нищо добро за Америка.

Всеки път, когато цялата страна е толкова хипнотизирана от управляващата политическа класа, че никой не обръща внимание на нищо друго, вие трябва да сте внимателни.

Всеки път, когато има държавна власт, която действа в сянка, говори с езика на силата и управлява с укази, то вие трябва да сте много внимателни.

И всеки път, когато има държавна власт, толкова далечна от своя народ, която си е гарантирала, че не я виждат, не я чуват и не я усещат тази, които са ги избрали да ги представляват, то е по-добре да бъдете крайно внимателни.

Както казвам в книгата си «Полето на битката в Америка: Войната срещу американския народ», ние сега сме най-уязвими.

Всички тези подли семена, които ние позволихме да посее властта под маската на националната ни сигурност, родиха демонични плодове.

Най-сериозната заплаха, с която се сблъскваме като нация — това не е политическият екстремизъм, а деспотизмът, осъществяван от управляващата класа, която е вярна само на властта и парите.

Автор: Джон Уайтхед — специалист по конституционно право, писател, основател и президент на организацията The Rutherford Institute.

Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front

Америка днес: Класов деспотизъм на управляващата класа, победа на «дълбоката държава» и улични боеве