„Ако имаме нужда от газ, значи имаме нужда от Русия“
Президент на Федерацията на германската промишленост Руссвурм относно газа: бизнесът и политиката не трябва да се смесват Проектът «Северен поток 2» предизвиква разногласия на Запад, пише авторът от The New York Times. Въпреки напрежението с Москва, Германия се нуждае от руския газ: зимата току-що започна, а складовете са наполовина празни. Освен това страната се готви […]
„Ако имаме нужда от газ, значи имаме нужда от Русия“
Президент на Федерацията на германската промишленост Руссвурм относно газа: бизнесът и политиката не трябва да се смесват
Проектът «Северен поток 2» предизвиква разногласия на Запад, пише авторът от The New York Times. Въпреки напрежението с Москва, Германия се нуждае от руския газ: зимата току-що започна, а складовете са наполовина празни. Освен това страната се готви да изведе от експлоатация и последните три атомни електроцентрали. На този фон германските индустриалци призовават правителството да не бърка бизнеса с политиката.
Газопроводът от Русия до Германия може да осигури много газ. Но заради напрежението с Владимир Путин този газ е недосегаем.
Превод от The New York Times, САЩ:
Веднага щом новият германски канцлер Олаф Шолц встъпи в длъжност, започнаха да му задават въпроси за Северен поток 2. Газопроводът, който минава по морското дъно от Русия до Германия, предизвиква гняв във Вашингтон и европейските столици в момента на рязка ескалация на напрежението с Москва.
Коалиционното правителство на Шолц включва Зелената партия, чиито членове остро критикуват «Северен поток 2». Шолц изненада мнозина, като зае същата позиция като своя непосредствен предшественик Ангела Меркел, която подкрепи проекта, наричайки го търговски и изключително важен за развитието на индустриалната база на Германия.
«Северен поток 2 е проект от частния сектор», каза новият германски канцлер пред журналистите. Окончателното решение за сертифицирането му ще бъде взето от «немската агенция и в това решение няма да има политика», подчерта той.
Но не всичко е толкова просто. Бъдещето на «Северен поток 2» остава несигурно, тъй като хиляди руски войници са съсредоточени на украинската граница, а САЩ може да наложат санкции на газопровода.
Проблемът се задълбочава от покачващите се цени на газа в Европа, които удрят рекорди за всички времена през последните седмици поради ограничените доставки. Точно когато цените скочиха в началото на зимния сезон, половината от шестте оставащи атомни електроцентрали в Германия се затварят, което допълнително увеличава търсенето на газ. Строителството на «Северен поток 2» започна през 2015 г., за да предотврати възникването на подобни енергийни кризи. Но изглежда, че газопроводът само ги укрепи.
Нещата не са лесни и за правителството на Шолц. Зелените правят изявления в подкрепа на европейските и американските искания Германия да използва газопровода като инструмент за натиск върху руския президент Владимир Путин.
Въпреки всички тези конфликти и разногласия, наблюдателите считат, че газопроводът на стойност 11 милиарда долара, предназначен да доставя руски газ на Германия, заобикаляйки страни от бившата руска сфера на влияние, ще заработи, когато преодолее последното бюрократично препятствие, което е сертифицирането от немския регулатор.
„Мисля, че в крайна сметка ще бъде сертифициран, но при определени условия, включително поддържане на транзитните доставки през Украйна“, казва Катя Яфимава, старши научен сътрудник в Оксфордския институт за енергийни изследвания.
„Считам, че политиката ще играе роля, и то не малка.
Както показва името на новия газопровод, той се намира до Северен поток, който беше пуснат в експлоатация през 2012 г. За разлика от първия клон, «Северен поток 2» е изцяло собственост на гигантската руска държавна енергийна компания «Газпром».
Европейските партньори на Германия са най-загрижени, че след пускането в експлоатация на «Северен поток 2» Украйна и другите страни с газопреносни системи ще загубят транзитните такси. Съединените щати считат, че проектът представлява заплаха за европейската сигурност и позволява на Путин лесно да упражнява натиск върху Европа, с която американците имат стратегическо партньорство.
„Съединените щати разглеждат газопровода „Северен поток 2“ като руски геополитически проект, който подкопава енергийната и националната сигурност на голяма част от евроатлантическата общност“, каза наскоро пред журналисти Карън Донфрид, помощник-държавен секретар по европейските въпроси.
Критиците във Вашингтон, водени от сенатора републиканец от Тексас Тед Круз, многократно се опитваха да накажат компаниите, участващи в проекта, за да попречат на газопровода да работи. Сенатът наскоро се съгласи да проведе гласуване за санкции срещу «Северен поток 2» през януари в отговор на съгласието на Круз да не се намесва в одобрението на предложените от Байдън кандидати за постове в Държавния департамент и Министерството на финансите.
Русия е основният доставчик на газ за Европа, но тази година обемите й са под средните. Според анализатори Москва изпълнява договорните изисквания за обеми на доставките, но не иска да предлага на европейските потребители допълнителен газ. Това е много сериозен проблем, защото Европа има нужда от газ. В началото на тази зима съхранението на газ е необичайно ниско, отчасти поради нарастващото глобално търсене и ранните зимни студове. А цените междувременно се повишиха рязко.
„Русия казва, че доставя всичко според договорите, което е вярно“, каза Джеймс Уодъл, ръководител на европейския газ в базирания в Лондон мозъчен тръст Energy Aspects.
„Но те не продават допълнително газ в обемите, които видяхме през предходните години.“
Може би Русия е подтикната към това от враждебното си отношение към украинското ръководство. Дълги години съветските тръбопроводи в Украйна бяха основният канал за доставка на руски газ за Европа и това даде на правителството в Киев милиарди долари приходи, които получи за транзита на газ. Ако „Северен поток 2“ с капацитет на пропускателна способност от 55 милиарда кубически метра газ годишно бъде пуснат в експлоатация, „Газпром“ ще може да продава допълнителни обеми на европейските потребители, без да плаща за транзит през Украйна.
Германските компании се нуждаят от тръбопровода, за да осигурят надеждни енергийни доставки, докато страната се подготвя за извеждане от експлоатация на последните три атомни електроцентрали. Въпросът стана още по-належащ за Германия, след като новото правителство обяви намерението си да съкрати срока за постепенното премахване на въглищата и да постигне тази цел до 2030 г.
Особено голямо е търсенето на газ от южногерманската провинция, дом на индустриални гиганти като химическия конгломерат BASF, автомобилния производител Daimler и диверсифицираният Siemens. В северната част на страната има изобилие от енергия от възобновяеми източници като вятъра и правителството се ангажира да ускори изграждането на високоволтови преносни линии, за да доставя тази електроенергия на юг. Но поради обществената съпротива процесът се забави.
„Нуждаем се от надеждни доставки на газ въпреки всички политически различия с Русия“, каза Зигфрид Русвурм, президент на Федерацията на германската промишленост.
Той призова новото правителство да не бърка бизнеса с политиката, като посочи, че Русия е започнала да доставя газ на Германия по време на Студената война, когато двете страни са били от противоположните страни на желязната завеса.
„Има проблеми, които можем да решим заедно; има проблеми, по които можем да работим въпреки различията си; и има моменти, по които не сме съгласни “, каза Русвурм.
Той допълни, че доставката на енергийни ресурси е към първата категория.
Компанията, която притежава газопровода, е базирана в Швейцария, но е изцяло собственост на Газпром. Днес тя набързо създаде дъщерно дружество в Германия, за да приведе газопровода в пълно съответствие със законите на ЕС, както изисква германският регулатор. Президентът на Федералната агенция за електропреносни мрежи Йохен Хоман каза този месец, че неговата агенция е малко вероятно да може да сертифицира тръбопровода до втората половина на 2022 г.
След това щафетата ще отиде в Брюксел. Длъжностните лица от Европейската комисия ще имат два месеца (плюс още два, ако е необходимо), за да формират собствено мнение за газопровода. Въпреки че решението на комисията не е задължително, германският регулатор ще го вземе предвид. А това ще удължи сертифицирането с още няколко месеца.
Обосновката на проекта „Северен поток 2“ е, че газопроводът трябва да действа като застраховка срещу нарастващите цени на газа или недостига на енергия, казва Якопо Мария Пепе от Германския институт за международни въпроси и сигурност, който се занимава с инфраструктурата на енергетиката и промяната на климата.
Той предупреди, че спирането на проекта ще изпрати ясен дипломатически сигнал към Русия, но може да отслаби позицията на Германия като най-мощната страна в Европа.
Берлин също ще загуби уважението, от което се нуждае от Москва, тъй като германците подкрепят Украйна с дипломатически средства и икономически инвестиции, които възлизат на 49 милиарда долара през 2020 г.
„Ако имаме нужда от газ, значи имаме нужда от Русия“, каза Пепе.
«И е невъзможно да се измъкнем от тази реалност.»
Източник: https://www.nytimes.com/2021/12/28/world/europe/nord-stream-pipeline-germany-russia.html
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front