«От ужасите на Илинденско-Преображенското въстание децата бяха онемели»
«Доведоха гайдаря Димитрия от село Горенци, Егейска Македония. Настаниха го в сиропиталище „Свети Патрик“ в София. Съвсем до паметника на Царя Освободител. Направиха му местенце и заживя заедно с децата сираци от Илинденско-Преображенското въстание. Както се грижеха за тях, така и за него. Нищо не му липсваше, такава беше волята на ирландския благодетел, на когото, […]
«От ужасите на Илинденско-Преображенското въстание децата бяха онемели»
И над други душици той простря ръка. Три от момченцата бяха изгубили и ума, и дума от ужасите, преживени през въстанието. Умът им се върна бързо, думите – не.
– Момчиня, хайде сега с мене! С бога напред и ние по него!
«Запело е сиво пиле, славей пиле,под Янините пенджере, гиди пиле.Яна му се кротко моли, славей пиле:Не пей, пиле, сутром рано, гиди пиле,не буди ми първо либе, славей пиле…»
Една вечер семейство Махони, окъснели някъде, ги завариха на стълбата. Гайдарят с жест прикани двамата да послушат. Децата запяха. Запяха, за да смаят Татко Махони и мис Алис.
«От ужасите на Илинденско-Преображенското въстание децата бяха онемели»