Medya Günlüğü: Западът така и не разбра какво е замислил Путин

Опасното напрежение между Москва и Киев засяга много страни, пише Medya Günlüğü. Авторът подчертава, че Турция също е страна в конфликта заради доставката на бойни дронове за Украйна. Според него ситуацията е много опасна, но никой не знае как ще постъпи Русия, която многократно заявява, че няма да напада никого. Превод от Medya Günlüğü, Турция: […]

Medya Günlüğü: Западът така и не разбра какво е замислил Путин

Опасното напрежение между Москва и Киев засяга много страни, пише Medya Günlüğü. Авторът подчертава, че Турция също е страна в конфликта заради доставката на бойни дронове за Украйна. Според него ситуацията е много опасна, но никой не знае как ще постъпи Русия, която многократно заявява, че няма да напада никого.

Превод от Medya Günlüğü, Турция:

Съдейки по военната активност и изявленията на страните, изглежда, че всеки момент може да избухне война между Русия и Украйна.

Очакванията за конфликт достигнаха своя връх, след като говорителят на Белия дом Джен Псаки каза, че „ние сме на етап, в който Русия може да започне атака срещу Украйна всеки момент“.

Президентът на САЩ Джо Байдън също каза в едно от последните си изявления, че руският лидер Владимир Путин се готви да нахлуе в Украйна. А Русия, която е съсредоточила на границата, според различни източници, около 100 000 войници, твърди, че не възнамерява да напада Украйна.

Освен това Русия, позовавайки се на съвместните учения с Беларус, съсед на Украйна, започна да изпраща войски в тази страна. Великобритания от своя страна реши да достави на Украйна противотанкови ракети с малък обсег, за да засили отбраната си срещу Русия.

Въпреки че изглежда опасно напрежението между Русия и Украйна, реалността е, че много страни, от САЩ до Обединеното кралство, от Турция до Германия, са замесени по един или друг начин.

В основата на конфликта, който може да ескалира във война, е, че западните страни започнаха да предизвикват Русия чрез Украйна. Свалянето на подкрепящия Москва Виктор Янукович в Украйна чрез Майдана през 2014 г. предизвика много важни събития с международни последици. Веднага след като прозападните сили дойдоха на власт в Киев, Русия анексира Крим, който счита исторически за свой и който има голямо стратегическо значение. Освен това Москва започна тайно да подкрепя проруските сепаратисти, които вдигнаха въоръжен бунт в Източна Украйна. Войната приключи през 2015 г., но сблъсъците продължиха с прекъсвания до последното прекратяване на огъня, което влезе в сила през лятото на 2020 г. Смята се, че около 15 000 души, включително 4 000 цивилни, са били убити по време на сблъсъците и нарушенията на примирието.

Русия, обезпокоена от това, че Украйна ще стане член на НАТО и следователно Западът ще обгради Русия, в средата на 2021 г. започна да концентрира сили в граничния район.

На фона на това развитие както украинските официални лица, така и западните страни започнаха да правят изявления, че Русия ще нахлуе в Украйна в началото на новата година със сила от 175 000 души.

Напрежението ескалира, след като Западът реагира негативно на искането на Москва за писмени гаранции, че няма да бъдат приемани нови членове в НАТО.

Русия се опитва да сплаши Украйна с армия и въоръжения, струпани по границата, докато западният свят заплашва да наложи строги икономически санкции на Москва, ако тя премине в настъпление.

Много съмнително обаче е доколко санкциите на Запада, който не е съгласен да обещае, че Украйна няма да стане член на НАТО, могат да сдържат Москва.

Освен това Русия, която се научи да живее под западните санкции през последните години, в никакъв случай не е в слаба позиция, като се има предвид, че Русия доставя около 40% от нуждите на ЕС от природен газ.

Напрежението между Русия и Украйна тревожи и Турция, която има близки отношения с двете страни. Наскоро турският президент Реджеп Тайип Ердоган покани руския президент Владимир Путин и украинския президент Владимир Зеленски на среща в Турция. От друга страна, фактът, че Турция продава дроновете Bayraktar на Украйна и често критикува остро анексирането на Крим, тревожи Москва. Буквално във вторник, 18 януари, Ердоган каза: „Русия се настани в Крим“.

Русия оцерява вероятността НАТО да се приближи до нейните граници като „въпрос на живот и смърт“.

Но какво означават тези 100 хиляди войници?

Дали Москва блъфира, за да принуди Украйна да направи крачка назад, или се готви да играе ва-банк?

Това е най-важният въпрос, отговорът на който сега се опитват да отгатнат в западните столици. В същото време Москва се опитва да намери отговор на следния въпрос: ще се изправи ли лице в лице с НАТО в случай на нападение срещу Украйна?

Източник: https://medyagunlugu.com/haber/rusya-ukrayna-blof-mu-rest-mi-50809

Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front

Medya Günlüğü: Западът така и не разбра какво е замислил Путин