Законът е попречил на Веселин Георгиев да спре договорите с фирмите на братята си
Бившият шеф на пътния фонд Веселин Георгиев не е облагодетелствал фирми на братята си Бойко и Емил Георгиеви и дори не е могъл да спре сключените с тях договори. Това се разбира от мотивите на Софийския апелативен съд (САС), който оправда Георгиев в края на 2015 г. по знаковото дело, станало известно като "Батко", предаде "Правен свят".
Делото продължи 6 години на първа инстанция, а в САС приключи след само едно заседание. Апелативните съдии са напълно съгласи с мотивите на Софийския градски съд (СГС), който през пролетта на 2015 г. оправда Георгиев.
Скандалът около аферата "Батко" датира от 2008 г., по време на правителството на Станишев, и стана причина Европейската комисия да спре над 160 милиона евро плащания по програмите ИСПА и ФАР. Веселин Георгиев е обвинен в длъжностно престъпление за това, че е сключил 8 договора за обществени поръчки с фирми на братята му Бойко и Емил Георгиеви "Биндер" АД, "Инмат" ООД и гражданско сдружение "Инфраструктурни обекти" за над 38 млн. лв.
И двете съдебни инстанции обаче заключиха, че не той е бил възложител на обществените поръчки, а областните пътни управления. Те на практика са сключвали договорите с фирмите на братята му. След като Георгиев не е възложителят на поръчките, няма как да е нарушил Закона за обществените поръчки, според който в тях не могат да участват свързани лица, каквито безспорно се явяват братята му.
Съставът на САС е приел изводите на СГС, че доводите на прокуратурата са "напълно несъстоятелни" за това, че след като директорите на областните дирекции са овластени именно от Георгиев да проведат обществени поръчки, те действали от негово име. Изпълнителят по всеки един от осемте договора бил предлаган от комисия, в която Георгиев не е участвал, а накрая бил избиран от областния директор.
"В контекста на това подсъдимият Георгиев не е и не може да бъде субект на престъплението, за което му е повдигнато и внесено за разглеждане обвинение", пише в мотивите на съда.
Освен това по делото няма никакви твърдения, че Георгиев е оказал влияние на членовете на комисиите при вземане на решенията им, както и на областните директори при избора на изпълнители по обществените поръчки. Той единствено е одобрявал договорите, като ги е подписвал.
Според прокуратурата е следвало Георгиев да отстрани от участие фирмите на братята си. Двете инстанции определят твърдението на обвинението като "лишено от законодателна опора".
От Закона за обществените поръчки и тогава действащата наредба за възлагане на малки обществени поръчки се разбира, че само комисията може да отстранява участници от процедурата, са мотивите на съда.
Според съда не е доказана и облагата за Георгиев от извършеното престъпление, която трябва да е само имуществена и противозаконна. По делото обаче не е установено нарушение нито при цената по договорите, нито вмешателство на Георгиев, затова няма как да се приеме, че фирмите на братята му неправомерно са получили над 38 млн. лева.
Във връзка с обвиненията, че Георгиев е виновен за спирането на плащания около 160 млн. лв. от Европейската комисия, съдът е приел, че няма връзка между действията на бившия шеф на пътния фонд и спирането на парите, което според съда се дължи на публикации в медиите.
"Спирането на плащанията от страна на Европейската комисия по проекти, финансирани от програма ИСПА, ФАР и САПАРД, които не касаят инкриминираните обществени поръчки, се дължи на публикации в медиите, които към момента на публикуването им не са проверявани и не са в пряка и непосредствена връзка с противоправни деяния на подсъдимия, още повече, че след извършване на съответни проверки, финансирането от страна на ЕК е възстановено, както и изразходените национални средства са възстановени. Категорично правилно първият съд е посочил, че не може да гради доказателствените си изводи въз основа на публикации в медиите, най-малкото заради процесуална недопустимост на подобен вид доказателствени източници, но и поради недоказаност на информацията, която същите съдържат и представят", се казва още в мотивите на САС.
В началото на януари прокуратурата съобщи, че ще протестира оправдателната присъда.