75-та годишнина от „Дългата телеграма“: Как започна конфронтацията между САЩ и СССР
75-годишнина от уникалния документ и паметник на цяла епоха — „Дългата телеграма“, изпратен от Москва до Вашингтон от съветника на американското посолство Джордж Кенан през зимата на 1946 година. Общопризнато е, че съдържанието на посланието на Кенан, чиято основна теза е невъзможността за сътрудничество между САЩ и СССР, има в много отношения съдбоносно влияние върху […]
75-та годишнина от „Дългата телеграма“: Как започна конфронтацията между САЩ и СССР
75-годишнина от уникалния документ и паметник на цяла епоха — „Дългата телеграма“, изпратен от Москва до Вашингтон от съветника на американското посолство Джордж Кенан през зимата на 1946 година. Общопризнато е, че съдържанието на посланието на Кенан, чиято основна теза е невъзможността за сътрудничество между САЩ и СССР, има в много отношения съдбоносно влияние върху състоянието на съветско-американските отношения до края на Студената война.
Актуалността на този документ се крие във факта, че ехото му може да бъде ясно проследено днес в агресивната американска външнополитическа реторика, въпреки че самият Кенан по никакъв начин не може да се счита за русофоб, той остава признат авторитет в областта на международните отношения за много десетилетия, успява да преосмисли възгледите си за Русия и нейното място в света, но предупрежденията и заключенията му са до голяма степен пренебрегнати от онези, които определяха външната политика на САЩ.
След завършването на Принстънския университет в новосъздадената дипломатическа служба в САЩ, Джордж Кенан приема предложение от Държавния департамент и през 1931 г. завършва езикова програма за обучение в Института по ориенталистика към Берлинския университет, специализирана в изучаване на историята, езика и културата на Русия. Блестящ ерудит (освен руски, той говори немски, френски, полски, чешки, португалски и норвежки), Кенан има голямо уважение към руските писатели, наричайки Толстой, Достоевски, Пушкин и Чехов свои литературни идоли. Внимателен към детайлите, той развива уменията си за писане, считайки, че сухотата и бюрокрацията на докладите и шифровките, изпратени от дипломатите до ръководството им, увреждат бизнеса, ограничава влиянието им върху външната политика на страната.
След смяната на няколко държави (Швейцария, Германия, Латвия, Естония), през 1933 г. Кенан е назначен за преводач на първия посланик на САЩ в СССР Уилям Булит, следвайки стъпките на братовчеда на дядо си Джордж Кенан (1845-1924) ), голям американски експерт по имперска Русия, журналист и пътешественик, автор на сензационната книга „Сибир и системата на изгнанието“. През май 1945 г. — януари 1946 г. Кенан пише поредица от депеши до Държавния департамент, в които се опитва да предскаже проблемите, пред които ще се сблъска СССР след края на войната, и посочва експанзионистичните, според него, амбиции на съветското ръководство, което изисква политика на сдържане от Вашингтон. Освен това Кенан призовава Съединените щати да не изтеглят войските си от Западна Чехословакия, въпреки споразумението със СССР, и критикува всякакви отстъпки на Москва.
Независимо от това, пътувайки много пъти из СССР, срещайки се с руски бели емигранти в Рига и Талин още преди войната, Кенан нарича в своя дневник руснаците една от най-великите нации в света, талантливи и отзивчиви хора:
«Смел, плодовит народ с богат запас от издръжливост и жизненост, дълбоко убеден в съдбата си да играе прогресивна и добронамерена роля в делата по света и готов да дебютира в тази роля.»
Погрешно се счита, че „Дългата телеграма“ е резултат от искане на Министерството на финансите на САЩ до посолството на САЩ относно причините за отказа на Съветския съюз да подкрепи новосъздадената Световна банка и Международния валутен фонд.
Всъщност причината е реч на съветския лидер Йосиф Сталин на 9 февруари 1946 г. в Болшой театър. Речта на Сталин била планирана да съвпадне с предстоящите избори за Върховния съвет на СССР и всъщност не съдържала нищо извън обичайната съветска пропагандна реторика, но Вашингтон бил разтревожен от текста на речта на Сталин и поискал допълнителни разяснения.
Същата година Джордж Кенан често боледува (той живее 101 години, но през целия си живот не може да се похвали с добро здраве) и, осъзнавайки, че не може да се справи с отговора си в размер на обикновена депеша, легнал в леглото, продиктува телеграма на секретаря си в рамките на 8000 думи, което, според него, е „възмутителна сложност за телеграфния процес“, но Кенан счита, че е необходимо да предаде мислите си възможно най-пълно.
Днес в чужбина е общоприето, че в текста на „Дългата телеграма“, разделен на пет части, Джордж Кенан убедително, красноречиво, исторически обосновано обяснява причините за съветското поведение и определя границите на американската стратегия за противодействие на заплахата от Москва, призовавайки Америка твърдо да се противопостави на разширяването на СССР в Източна Европа. От руска гледна точка, въпреки интереса към руската история, култура и народ, авторът на телеграмата прави редица погрешни преценки, които оказват фатално влияние върху настроението във Вашингтон.
По-специално, той критикува съветското ръководство за нежеланието му да подкрепи въстанието във Варшава през 1944 г., организирано от полското правителство в изгнание със седалище в Лондон. Въпреки че Сталин от самото начало обяснява на съюзниците безполезността на прибързаното въстание поради факта, че никакво количество оръжие не би помогнало на слабо обучените бунтовници да победят четирите дивизии на Вермахта, концентрирани в и около полската столица. В тази ситуация Москва не може да рискува състоянието на нещата по други, не по-малко важни фронтове, прехвърляйки сили за ускорено настъпление срещу Варшава.
Кенан греши и когато вижда в руската история изключително автократични и жестоки управляващи, той обвинява руснаците в неуважение към обективната истина, предполага, че на Сталин му липсва информация за външния свят или счита, че всички съветски усилия на международната арена непременно ще имат изключително разрушителен характер. а Съветският съюз като цяло е ирационален, не е възможно да се постигне споразумение с него чрез преговори, тъй като той е „имунизиран срещу логиката на разума и много чувствителен към логиката на силата“.
В „Дългата телеграма“ Кенан подчертава, че съветското ръководство възприема Запада като враг и в опита си да посее раздори в западния алианс, то възнамерява да провежда ограничена, но експанзионистична политика спрямо държави, които се освобождават от колониалната зависимост. Диктувайки текста на телеграмата на помощника си, Кенан прогнозира неизбежна криза в съветското ръководство по време на борбата за власт след смъртта на Сталин. Като практическо заключение американският дипломат предлага колективният Запад да реши вътрешните си проблеми, да противопостави конструктивната пропаганда на „разрушителната идеология на СССР“ и да се противопостави на всякакви опити на Москва да излезе извън сферата на своето влияние чрез политика на мирно ограничаване докато демонстрира решимостта си да покаже сила.
«Дългата телеграма», първоначално предназначена за тесен кръг от хора в Държавния департамент, прави огромно впечатление на американския външнополитически истаблишмънт, правителствени министри и висши военни лидери. Много бързо възгледите на Кенан за необходимостта от промяна на съюзническите отношения със Съветска Русия по време на войната към политика на сдържане и идеологическа конфронтация печелят преобладаващ брой привърженици сред високопоставените американски политици.
Няколко дни по-късно, на 5 март 1946 г., е произнесена известната реч на Уинстън Чърчил във Фултън, Мисури, която се счита за сигнал за началото на Студената война. През март 1947 г. е публикувана Доктрината Труман, в разработването на която участва и самият Кенан, призовавайки за борба срещу комунистическата заплаха чрез политика на сдържане. Тази доктрина е теоретично произхожда от статията на Джордж Кенан от юли 1947 г. „Произходът на съветското поведение“ в престижното списание Foreign Affairs (под псевдонима X), допълваща идеите от „Дългата телеграма“.
По-специално в нея той твърди, че „справянето със съветската дипломация е едновременно по-лесно и по-трудно, отколкото с дипломацията на такива агресивни лидери като Наполеон или Хитлер“.
Скоро последват нови събития, определящи естеството на световната политика за следващия половин век: планът Маршал и отказът на съветския блок да участва в него, създаването на НАТО, епопеята с Берлинския въздушен мост, Маккартизмът и Корейската война . Светът окончателно се разделя на два враждебни лагера.
През 1947 г. Кенан оглавява отдел в Държавния департамент, разработвайки плана Маршал, през май 1952 г. е назначен за посланик на САЩ в СССР, но през септември същата година е обявен за „персона нон грата“, наречен е лъжец и заклет враг на съветския народ. Джордж Кенан продължава дипломатическата си работа, по-специално е посланик в Югославия, но с течение на времето теглото му в Държавния департамент започва да намалява. Самият той си припомня тези моменти така:
„Имаше моменти, в които се чувствах като придворен шут, от когото се очакваше да може да оживи дискусията, имах привилегията да казвам шокиращи неща, но ме оценяваха като интелектуална пеперуда по кожата на по-бавните колеги, не ме вземаха насериозно, когато се стигаше до финала, до поемането на отговорност в политическите решения”.
През 1951 г. Кенан написва статията „Америка и руското бъдеще“, чиито избрани пасажи в контекста на днешните събития изглеждат изключително актуални:
„Украйна несъмнено заслужава пълното признание на самобитния гений и способности на своя народ, както и на своите нужди и възможности в развитието на собствения си език и собствената си култура; но икономически Украйна е толкова част от Русия, колкото Пенсилвания е част от САЩ. … Що се отнася до сателитните държави, те трябва да си възвърнат и несъмнено ще получат пълна независимост; но те няма да осигурят своята стабилност и бъдещ просперитет, ако поемат по грешен път, предавайки се на чувството за отмъщение и омраза към руския народ … «.
Няколко години след написването на „Дългата телеграма“ и „Произходът на съветското поведение“, опитният дипломат Кенан казва, че под сдържане има предвид икономическа и политическа конфронтация, но не и военна, той е против създаването на НАТО и вижда огромна опасност в ядрените оръжия. В своите мемоари, публични изказвания, статии и есета Джордж Кенан осъжда войната във Виетнам, критикува милитаризацията на американската външна политика, предупреждава Вашингтон срещу „триумфализъм“ след разпадането на СССР, като правилно отбелязва, че американците абсолютно напразно, „глупаво и по детски «считат, че именно техните усилия са оказали решаващо влияние върху хода на огромните политически сътресения в такава велика държава като Русия.
Кенан категорично осъжда разширяването на Северноатлантическия алианс през 1999 г. (Унгария, Чехия, Полша), което, по неговите думи, е „фатална грешка“, възраждайки в Русия образа на външен враг близо до нейните граници.
Въпреки че по-късно самият Кенан признава, че неговата „Дълга телеграма“ се чете като „алармен детонатор, предназначен да събуди гражданите за опасностите от комунистически сговор“, самата телеграма и нейният автор все още се считат в Съединените щати за основатели на доктрината на цяла епоха, полагаща основите следвоенна политика на Запада спрямо СССР. За разлика от много от колегите си, Джордж Кенан не само има изтънчен литературен стил, но е готов да преосмисли възгледите си с течение на времето.
Днес съветите на Кенан, въпреки факта, че никой не оспорва неговото интелектуално първенство, продължават да се игнорират от американската дипломация, която не може да живее без образа на главния външен враг: Русия и Китай (Иран) замениха Япония, Германия и СССР.
Възгледите на Джордж Кенан за американската външна политика са актуални днес и фактът, че обществеността го чете малко, говори повече за обществеността, отколкото за Кенан. Американската външна политика продължава да прави същите грешки, като черпи погрешните уроци от миналото си, вместо да анализира сериозно тяхната природа.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
75-та годишнина от „Дългата телеграма“: Как започна конфронтацията между САЩ и СССР