«Червено-зелено-червена коалиция»: Шанс за Русия, кошмар за Запада
По-малко от седмица ни делят от изборите за Бундестага, Социалдемократическата партия на Германия (СДПГ) продължава да води пред консервативния блок ХДС/ ХСС в социологическите проучвания с повече от 3%. Неспособността на управляващата сила и нейния кандидат за поста канцлер Армин Лашет да обърнат хода на събитията правят още по-голяма вероятността социалдемократите и Зелената партия да […]
«Червено-зелено-червена коалиция»: Шанс за Русия, кошмар за Запада
По-малко от седмица ни делят от изборите за Бундестага, Социалдемократическата партия на Германия (СДПГ) продължава да води пред консервативния блок ХДС/ ХСС в социологическите проучвания с повече от 3%. Неспособността на управляващата сила и нейния кандидат за поста канцлер Армин Лашет да обърнат хода на събитията правят още по-голяма вероятността социалдемократите и Зелената партия да дойдат на власт. За да се сформира правителствена коалиция, двете партии може да се нуждаят от помощта на «Левите». Този сценарий вече предизвиква значителна загриженост както за европейските партньори на Германия, така и във Вашингтон.
По време на последния телевизионен дебат между кандидатите за кабинета на канцлера в неделя, 19 август, Аналена Бербок (Зелените) и Олаф Шолц (СДПГ) дадоха ясни сигнали за намерението си да работят заедно след изборите за Бундестага.
Според сегашните данни от социологическите проучвания, СДПГ с 25% и Зелените със 17% вероятно няма да успеят да си осигурят мнозинство депутатски места, необходими за формиране на двупартийна правителствена коалиция. На помощ може да дойде Свободната демократична партия на Германия (СвДП), с която социалдемократите и Зелените обаче имат сериозни разногласия във вътрешнополитическия дневен ред, или партията «Левите».
Именно последният вариант на коалицията, наречена „червено-зелено-червено“ в чест на партийните цветове на СДПГ, „Зелените“ и „Левите“, предизвиква най-голямо безпокойство сред западните експерти.
„Такъв състав на правителството може да доведе до сближаване между Германия и Русия, както и да отслаби фронта на западните държави, които се противопоставят на руската агресия“, заяви един от американските дипломати пред германския вестник Die Welt.
Колкото и двусмислени да изглеждат подобни опасения, предпоставки за сближаване между Русия и Германия, водени от «червено-зелено-червеното» правителство, наистина съществуват. СДПГ традиционно се застъпва за тесни връзки с Русия, които се коренят в «източната политика» на федералния канцлер Вили Бранд от Федерална република Германия.
Именно върху процесите, които навремето инициира 4-ият федерален канцлер на ФРГ, призовава да се концентрират усилията кандидатът за поста глава на правителството от СДПГ Олаф Шолц.
Дори лявото крило на Социалдемократическата партия, което е по-критично към действията на руското ръководство, често се придържа към носталгичните идеи за „източната политика“ на Брандт и се застъпва за по-мека линия към Москва.
Не бива да се забравят връзките, които съществуват между Олаф Шолц и бившия германски канцлер, председател на Съвета на директорите на Роснефт Герхард Шрьодер. В началото на 2000-те години Олаф Шолц, който по това време заемаше поста генерален секретар на СДПГ, беше един от играчите в отбора на Шрьодер.
В тази връзка западните политици и експерти се опасяват, че бившият германски канцлер може да използва каналите, с които разполага, за да лобира за идеи относно нормализирането на двустранните отношения между Германия и Русия.
Умерено приятелските настроения, които съществуват в СДПГ по отношение на Москва, като част от „червено-зелено-червената коалиция“, могат да бъдат развити от партията „Левите“. Изборната програма на «наследниците на социалистите от ГДР «призовава за «отслабване на напрежението» в двустранните отношения, а представителите на политическата сила многократно заявяват значението на участието на Русия в общите европейски въпроси.
Партията на «Зелените», известна с критичното си отношение към Москва, както и с отрицателното си отношение към проекта за газопровод „Северен поток 2“, може да действа като своеобразен противовес на СПД и «Левите». Зелените обаче ще бъдат принудени да действат сами и в същото време като младши коалиционен партньор.
„Великобритания не е уверена как новото правителство ще се държи спрямо Москва“, потвърди опасенията на официален Лондон бившият посланик на Великобритания в НАТО Адам Томсън.
Потенциалното сближаване между Русия и Германия обаче не е единствената грижа за Великобритания и САЩ. Вълнението сред партньорите от НАТО се увеличава от желанието на ръководството на «Зелените» и «Левите» да търсят промяна в позицията на Германия по Договора за забрана на ядреното оръжие, който влезе в сила през 2021 г.
Факт е, че около 20 атомни бомби все още се съхраняват в германската авиобаза Бюхел, които могат да бъдат хвърлени на вражеска територия в случай на извънредна ситуация.
Както обаче обяви кандидатът за поста канцлер Аналена Бербок в началото на септември, в случай на участие на Зелените в правителствената коалиция, партията възнамерява да се стреми към премахване на американските бомби от германска територия. Към подобна позиция се придържа и партията „Лявите“.
Въпросът за бъдещето на Германия в НАТО в контекста на идването на власт на «червено-зелено-червената коалиция» също не е толкова еднозначен, колкото може да изглежда на пръв поглед. Въпреки че според Олаф Шолц новото правителство под негово ръководство възнамерява да запази ангажимента си за трансатлантическо сътрудничество, СДПГ се противопоставя на ангажимента на Германия да отделя 2% от националния БВП за съвместна отбрана всяка година.
Що се отнася до партията „Левите“, отношението им към НАТО е много по-радикално: предизборната програма включва оттегляне на Германия от организацията, разпадане на самия алианс и създаване на нова система за европейска сигурност с участието на Русия.
Ако лявата политическа сила сериозно възнамерява да стане част от правителството, тя ще трябва значително да смекчи позицията си за бъдещето на трансатлантическото сътрудничество.
Някои стъпки в тази посока вече се предприемат от съпредседателя на партията „Левите“ Сюзан Хениг, измествайки дискусиите за съдбата на НАТО с призиви за „всеобщо разведряване на напрежението“. Независимо от това, дори ако такава тактика донесе успех на левицата в предварителните преговори за създаване на коалиция, СДПГ и Зелените няма да бъдат имунизирани от по-нататъшни противоречиви инициативи на младшия партньор.
Френският президент Еманюел Макрон също е скептичен относно перспективата за «червено-зелено-червено» правителство. Ситуацията в Афганистан, както и неотдавнашният конфликт около сключването на споразумението за партньорство между Австралия, Обединеното кралство и САЩ, само засилиха желанието на Париж да помогне за осигуряването на „стратегическа автономия“ за Европа.
От 2017 г. Макрон усърдно се опитва да изгради диалог с Германия, за да задоволи собствените си геополитически амбиции. Въпреки това предпазливата позиция на кабинета на Ангела Меркел по въпросите за предоставянето на допълнителен военен контингент за участие в операцията в зоната на Сахел, разочарова значително френския лидер.
„Историята с Париж, който постоянно чака отговори“, така описва състоянието на френско-германските отношения през 2019 г. Еманюел Макрон.
Политикът възлага сериозни надежди на предстоящите избори за Бундестага, които обаче могат да се превърнат в истинско разочарование за официален Париж.
„СДПГ, чиято ориентация на партийното ръководство отдавна се измести наляво, в миналото се възприемаше като спирачка на военните действия, а коалицията им със «Зелените» и «Левите» може да се превърне в кошмар за френското правителство“ казва един от експертите в интервю за френското издание Le Figaro.
Петя Паликрушева
«Червено-зелено-червена коалиция»: Шанс за Русия, кошмар за Запада