Advance: Не е ли време Русия да разположи «Искандерите»?
Няма да има пряк сблъсък между Русия и НАТО, пише Advance. Но Украйна се превръща в прокси-битка, а Западът подготвя сценарий за Майдан за Беларус, счита авторът на статията. Москва разглежда тези планове като нова фаза на военното обкръжаване на Русия. Следователно най-вероятно тя ще удовлетвори искането на Лукашенко и ще му изпрати „Искандери“. Нека […]
Advance: Не е ли време Русия да разположи «Искандерите»?
Няма да има пряк сблъсък между Русия и НАТО, пише Advance. Но Украйна се превръща в прокси-битка, а Западът подготвя сценарий за Майдан за Беларус, счита авторът на статията. Москва разглежда тези планове като нова фаза на военното обкръжаване на Русия. Следователно най-вероятно тя ще удовлетвори искането на Лукашенко и ще му изпрати „Искандери“. Нека стоят в Беларус.
Превод от Advance, Хърватия:
Кризата в Източна Европа се разраства. Накрая станаха известни някои нови подробности от разговора между беларуския президент Александър Лукашенко и германския канцлер Ангела Меркел. Естонският външен министър Ева-Мария Лиймец сподели подробностите. Вероятно, запознат със съдържанието на скорошния разговор, Лиймец заяви, че Лукашенко е казал на германския канцлер, че не възнамерява да помага за решаването на текущия миграционен проблем, докато исканията му не бъдат изпълнени. За какви изисквания става дума? Не е трудно да се отгатне: Лукашенко настоява ЕС да се откаже от санкциите срещу Беларус и да го признае за президент или по-скоро да признае резултатите от президентските избори, проведени миналата година.
Лукашенко, разбира се, няма да седи със скръстени ръце. Беларуските власти обявиха, че ще спрат за няколко дни транзита на руски петрол по тръбопроводите, положени през Беларус към Европейския съюз. Минск направи това само няколко дни, след като Лукашенко заплаши да спре доставките на газ (също руски) през Беларус.
Руският президент Владимир Путин публично възрази срещу идеята и заяви, че Русия напълно спазва всичките си задължения да доставя енергия на своите клиенти.
…Трудно е да се каже доколко текущите стъпки са координирани от Москва и Минск, но факт е, че руските официални лица говорят за „асиметричната война“ като необходима реакция на западния натиск, а това потвърждава известна степен на съгласуваност между страните.
Във време, когато натискът върху Русия отново нараства бързо, а най-много от всички за това се стараят САЩ, твърдейки, че руските войски може скоро да нахлуят в Украйна, значимостта на Беларус също нараства бързо.
…Много от нещата се промениха през 2004 г.
Тогава НАТО извърши най-голямото си разширение, като прие шест нови държави (три от които бивши съветски републики): България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. Така НАТО неочаквано се приближи до самите граници на Русия (благодарение на Латвия и Естония).
Можем само да гадаем как беше възприета тази новина от Михаил Горбачов, който дълги години наивно вярваше на обещанието на САЩ, че НАТО няма да се разширява на изток.
Между Русия и НАТО останаха само две големи държави: Украйна и Беларус.
Пробивът към Украйна се случи преди почти осем години: в нощта на 21 ноември 2013 г. започнаха протести на киевския майдан, а в края на февруари 2014 г. беше свален украинският президент Виктор Янукович.
Невъзможно е да се приеме цяла Украйна в НАТО, тъй като тя е дълбоко разделена страна.
Денят, в който започне процедурата за приемане на Украйна в НАТО, ще бъде денят, в който Украйна се разпадне на две държави и едва ли може да се очаква, че това ще стане мирно.
Това означава, че войната между Западна и Източна Украйна ще се засили и може би ще се стигне до по-мащабен конфликт, в който Русия ще участва от едната страна, а от другата — кой знае кой.
Най-вероятно няма да има пряк сблъсък между Русия и НАТО, но Украйна няма да избегне трудна война и ще се превърне в прокси-бойно поле.
Събитията в Беларус подсказват на Москва, че случилото се с Украйна в края на 2013-2014 г. може да се повтори в Беларус, особено ако миналогодишните протести са само увертюра към нещо по-голямо — нов Майдан, но сега в Минск.
САЩ и ЕС ще представят това по свой начин, наричайки случващото се пробуждане на демокрацията (разбира се, прозападна и либерална), която марширува на изток и един ден, рано или късно, ще стигне до Москва.
Руското ръководство разглежда тази визия единствено като поход към Русия и нова фаза на военното обкръжение на Русия.
Затова за Русия сега не е толкова важно дали Лукашенко е идеален съюзник или не, защото ако процесът вече е започнал, Лукашенко ще стане необходим. Самият той разбира това и се предлага като защитник, който ще спре този поход.
Преди няколко дни в интервю за медиите Лукашенко каза, че моли Русия да му изпрати мобилните ракетни комплекси «Искандер» с обсег до 500 километра, предназначени както за конвенционални, така и за ядрени бойни глави.
„Имам нужда от няколко дивизии, на запад и на юг, нека стоят там“, каза Лукашенко.
Предвид ситуацията Москва може да изпълни искането му. Във всеки случай Лукашенко по-скоро ще дочака тези мощни комплекси, отколкото изпълнението на двете изисквания, които той постави пред Европейския съюз.
Източник: https://www.advance.hr/tekst/zadnja-faza-vojnog-okruzenja-rusije-plan-je-uvuci-pola-ukrajine-u-nato-i-pripremiti-bjelorusiju-za-isti-scenarij-je-li-vrijeme-za-postavljanje-iskandera/
Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front