НАТО срещу Русия: Лицемерно политическо «издевателство»
Броят на провокациите от страна на групировката на НАТО наистина се увеличава и това не може да не е тревожно. Както и всъщност пълното прекъсване на дипломатическото взаимодействие с Русия, до което доведоха двустранните отношения на Северноатлантическия алианс. Още повече, че това беше направено умишлено, лицемерно и с някакво своеобразно политическо „издевателство“. На 4 октомври […]
НАТО срещу Русия: Лицемерно политическо «издевателство»
Броят на провокациите от страна на групировката на НАТО наистина се увеличава и това не може да не е тревожно. Както и всъщност пълното прекъсване на дипломатическото взаимодействие с Русия, до което доведоха двустранните отношения на Северноатлантическия алианс. Още повече, че това беше направено умишлено, лицемерно и с някакво своеобразно политическо „издевателство“.
На 4 октомври генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи предложение за възобновяване на преговорите във формат «Русия-НАТО», а на шесто число същия месец пресслужбата на организацията обяви, че руската мисия към Алианса ще бъде намалена наполовина: от двадесет до десет души. И го направиха, без да обявяват конкретни причини.
Както самият Столтенберг обясни по-късно, „това решение не е свързано с никакви конкретни събития, но от известно време наблюдаваме увеличаване на руската злонамерена активност“.
На дипломатически език, чувствителен към всякакви формалности, това горното звучи нещо като „искахме да намерим причина, но не можахме, затова решихме да го направим просто така“.
Излишно е да казвам, че след това Русия абсолютно правилно прекъсна всички съществуващи връзки с НАТО. И не може да се каже, че това беше изненада, напротив, през последните години всичко вървеше точно към този изход.
Основният проблем в съвременните отношения между Русия и НАТО е, че Северноатлантическият алианс се нуждае от онази Русия, която вече не съществува.
Слаба, страдаща от криза на националната идентичност, която дори не можеше да въведе в ред нито вътрешната, нито външнатата си политика.
Именно с такъв модел на Русия от 90-те, която не се е възстановила от разпадането на СССР, от разпадането на социалния блок и преструктурирането на икономиката, НАТО много би искало да си има работа.
Именно с такава Русия функционерите на Алианса бяха готови да преговарят, ясно е при какви условия. Между другото, по странно съвпадение, именно по време на формирането на постсъветската руска държавност отношението на Северноатлантическия алианс към Москва беше най-благоприятно. Но още тогава НАТО разбра, че това състояние на нещата едва ли ще продължи дълго, активно проправяйки си пътя за експанзия на Изток и включването на бившите членове на Организацията на Варшавския договор и постсъветските републики в Алианса.
Активно пропагандираният мит, че НАТО е чисто отбранителен блок, зает само с поддържане на съществуващите позиции и поддържане на сегашния баланс на силите, се разпадаше точно пред очите ни.
Въпреки това страните от колективния Запад сякаш не забелязаха това.
А и страните от «колективния» Източен блок.
Би трябвало всички русофили в България, а те, според наличните проучвания, са болшинството от българия народ, да осъзнават горенаписаното.
А не сляпо, като по команда от една от партийните централи, да дават наивно или съвсем осъзнато гласа си за проводник на напълно вероятни зловещи антируски действия.
Петя Паликрушева